Кога е игран Блекджек за първи път
Историците на хазарта са объркани относно историята и произхода на играта, която познаваме като Блекджек. Дори днес нейната история е гореща тема на дебат за много изследователи. От историята на картовите игри може да се установи, че картите за игра са били използвани първоначално в Китай, Индия и Египет още през 900 г. сл. Хр. Твърди се, че първите игри с карти са възникнали в Китай.
Но все още се твърди, че французите са изобретили играта Блекджек. Французите са имали игри с карти, известни като „chemin de fer“ и „French Ferme“. Смята се, че Блекджек всъщност е разклонение на тези две френски игри.
Някъде през 1700 г. сл. Хр. във френските казина по онова време е въведена игра, известна като „vingt-et-un“, което означава двадесет и едно. През 1800 г. същата игра мигрира в Съединените щати.
Въпреки че „vingt-et-un“ изглежда доста подобна на Блекджек, тя все пак е различна в някои аспекти. В тази игра целта е да се достигне „натурален“ резултат с карти, чийто общ брой е двадесет и едно. Освен това картите се раздават на рундове и залози се правят за всеки рунд. Също така, само крупието има право да „удвои“ и в случай, че получи натурален резултат, всички останали играчи са задължени да му платят троен резултат.
Друг аргумент от съответните изследователи е, че италианската игра, известна като „Седем и половина“, също може да е допринесла за развитието на днешния Блекджек. Играта се е играла с карти с номера 8, 9 и 10, заедно с карти с лице. Картите с лице са се брояли като „половина“. Освен това, Попът диаманти е бил третиран като уайлд карта. Смята се, че това е първата игра, в която е въведена концепцията за „провал“. Това означава, че ако общият брой карти е бил над седем и половина за който и да е играч, той или тя е провалял или е отпаднал от играта.
„Едно и тридесет“, известната испанска игра, също е била подобна на Блекджек. Но в нея общият брой е бил тридесет и един вместо двадесет и един, както и фактът, че се е играла с три карти вместо две, както в Блекджек.
Първоначално, когато Блекджек навлиза в американските казина някъде през 1910 г., той не е бил много популярен. Хазартните къщи въвеждат различни стимули и бонуси, за да привлекат хората към играта. Бонусът, предлаган първоначално от игралната къща, е бил 10 към 1. Някои игрални къщи са добавили привлекателността на новата игра, като са разпознавали както Вале Спатия, така и Вале Пика за изплащане от десет към едно.
Друго странно нещо е как се използва името „Блекджек“ в тази игра. Твърди се, че играта е била наречена Блекджек, защото за да получи бонуса, играчът е трябвало да има или Вале Пика, или Асо Пика като първите си две карти.
Въпреки че сега Вале вече не е необходимо да състави печеливша ръка и всяка карта със стойност десет с Асо ще се квалифицира като печеливша ръка, името Блекджек носи такова.
